На 4 декември в България се отбелязва празникът на Великомъченица Варвара . Тази светица

На 4 декември в България се отбелязва празникът на Великомъченица Варвара . Тази светица е закрилница на децата от разнообразни заболявания и най-много от едрата шарка.

Но празникът е освен за децата, само че и за животните. За този ден се подготвят пресни питки, които се намазват с мед. По остаряла българска традиция домакинята излиза на пътя и раздава питките на минувачите. Всеки, който отчупва от питката, изрича благословия:

„ Да дава бог здраве вам, на челяд, на добитък и на всички! “ Сутрин нечетен брой деца – три, пет, седем и така нататък се събират на някоя поляна, като всяко едно от тях носи дръвца и по няколко шепи зрял фасул. Те вършат огън, поставят боба в глинено гърне и го варят на супа. Когато бобът омекне и преди в гърнето да е прибавено сол и лук, дете, което е изтърсак – последното дете на родителите си, изважда с лъжица от боба и поставя на коляното на всяко дете по три зърна. Децата са насядали в кръг. Всяко дете изяжда зърната, като ги взема в устата си без да ги пипа с ръце. В България съществува сентенция: „ Света Варвара меси, Свети Сава пече, Свети Никола яде. “

До деня на Света Варвара расте нощта. Този празник е по време на Коледните пости, по тази причина за него се подготвят постни ястия.

Слагат се медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.

Питката, която се подготвя за празника на Света Варвара би трябвало да бъде доста деликатно приготвена, като се спазят всички рекомендации и инструкции на рецептата.

КЪПАНА ПИТКА

Необходими артикули

3 яйца
1 чаена лъжичка сол
1 супена лъжица захар
3 супени лъжици олио или разтопено краве масло
1 кг. брашно, квас за самун колкото кибритена кутийка
1/2 литър прясно мляко

Приготовление:

Ако желаете питката ви да стане тъкмо такава, каквато са я приготвяли бабите в България, би трябвало да не щадите сили и предпочитание.
Запретнете ръкави и замесете натрошената квас с малко мляко, захарта и малко брашно, с цел да се получи кашичка. След това проявете малко самообладание и оставете маята да бухне.
Някога бабите ни са пресявали брашното по два пъти – с цел да няма нечисти намерения у хората, които ще ядат от питката, само че и с цел да остане най-чистото брашно. Днес това може и да не бъде изпълнено. Сипете брашното в тава и в средата направете „ кладенче “ – малко празно пространство, в което слагаме бухналата квас, разрушените яйца, солта и мазнината. Като добавяте прясното мляко, замесвате тесто, което месите, до момента в който стане идеално безпрепятствено. /По метода на месене в миналото са били избирани момите в българските села. Те трябвало да месят пламенно, умело и бързо./.

След това би трябвало да сложите полученото тесто в тензухена забрадка и да го пуснете в огромна тенджера в хладка вода. Затова тази питка се назовава къпана питка. Когато тестото е готово, или „ изкъпано “, то изплува на повърхността на водата повече от половината. Тогава би трябвало да го извадите от кърпата и да го омесите още веднъж с брашно.
Едва тогава можете да оформите пита, която да поставите в намаслена тава, да я намажете с жълтък, разрушен с малко вода и да я поставите в студена фурна.
Запомнете: тази питка не би трябвало да се пече в авансово затоплена фурна. Температурата на фурната би трябвало да е умерена – 150 градуса.
Питката може да бъде препоръчана с мед, чубрица или кисело мляко като закуска, в случай че пред дома ви не минат хора и няма на кого да я раздадете.